АГРЕСИЯ

Разгражда се езикът,
изчезва смисълът да бъда аз.
Такова равновесие. Нирвана на разпада.
Воюват с думи думите,
а разумът е само
ранена от словесните снаряди територия.
И удивена гледам
това, което бавно изпълзява
от мен, като от счупена черупка.
Това ли съм била! Едно подземно
полурастение, полуживотно,
издрано от наслади,
изтъркано от употреби
и толкова заето
сега да се разбягва в хиляди посоки.
Но не успявам да попитам
дали съм вход или съм изход,
защото удивена гледам
това, което в мен се настанява.
Какво си, искам да извикам,
но то нахлува и лепи черупката отвътре.
Зазижда се.
И вече само надписът е същият.
Изтекла съм нанякъде
и няма връщане.