БАБАДЖИ

От кого да се уча, щом всичките мои учители
вече са мъртви или пък отдавна не са
от тленния свят, наречен от някого земен?
Аз съм от тяло и имам понякога нужда
други тела да докосвам и други ръце.
Но ти обеща, че ще дойдеш, щом пак те повика
дух, достатъчно мощен да бъде от вечното чут.
И ето – сега аз те викам от своята бездна
и чувам как други те викат със своя слаб глас –
като малки мишлета, попаднали в тъмен капан,
пленени от същата нужда да бъдат свободни.
Ето го мощният дух – духът на планетата,
който зове те, защото не може човекът
без свобода да живее – той се задъхва
от толкова липса на мъдрост, на вяра, на страст.
И ти, пеперудо красива и полъх от вечност,
все някога пак ще попаднеш в този капан.