ПЕТЪР ДЪНОВ

Милият на боговете не е мил на този свят.
Теб не те изблиза огън, бе достатъчна България
с тишината си вековна – ураганена зеница.
Сигурно си имал повод да оплакваш този избор,
ала даже боговете се обвързват с обещания,
от които после страдат.
Ти не носиш откривателства, носиш прости плодове
и какво ли ново можеш да ни кажеш в този свят,
щом и старите уроци сричаме все още мудно.
Братство, светлина, любов, обичайте се помежду си,
а видяхме как се мрази с тези думи на уста.
Но, където и да идеш, твоят път е през България,
който е избрал страданието, пътят му е все оттам.