КАТЕДРАЛАТА

Като диогенови фенери 
светят пак прощалните й свещи. 
Трябва много мрак за светлината 
и за възкресението - смърт. 
Викат блясъците й отвъдни 
онзи, който я издигна някога, 
викат силата, която още 
я задържа камък върху камък. 
Свещите й плачат върху пода 
и отварят петвековни рани. 
Катедралата си търси бога, 
както малкото сираче - майката.