КАТО ПЛАНЕТИТЕ ПО ТЕХНИТЕ НЕБЕСНИ ПЪТИЩА
Така и аз повтарям фигурите на живота. 
Не е съдбовен никой избор, докато живеем. 
И отминавам с повея. А от дъха на словото 
изсъхват като риби моите приятели. 
Изсъхват те, а въдиците разцъфтяват... 
Но аз в метафорите няма да се впрегна.
Отдадена на думите, ще изучавам 
не думите, а само процеса на отдаване. 
И няма да се впусна отново да римувам –
примамка за патриции и роби на изкуството, 
защото аз не съм ни роб, ни господар, 
а само пътник, който на идване нараства 
и става прах, когато се отдалечава.