КОГАТО СИ ТУК И КОГАТО ТЕ НЯМА

Когато си тук, само въздухът има значение.
Светът ми започва от него нагоре
и губят мощта си всички притеглящи сили.
Когато те няма, земята под мен се завръща
и странно ухаят треви, посадени от теб.
Как става така, че светът се поражда от липса?
На някого стъпвам, когато излитам високо.
Ти ли си тази невидима моя планета,
майко на сляпо дете, което се спъва в звездите?

Трябваше да си отидеш, за да прогледна.