ОТВЪДНАТА СЪПРУГА                                                           
                                                        
Тънкото момиче с тънка книжка под ръка - 
на Хьолдерлин посмъртната съпруга.
Нe забелязва то живота, 
втренчено в смъртта -
пазачка на стада по планините на Аркадия,
където още броди неспокоен
духът на странния поет.
И ако времето не си играеше
с човешките съдби така немилостиво,
то можеше да го спаси,
да го предпази от тъгата, 
самотата, лудостта.
То би могло - това условно
и вечно неосъществимо време.
То би опитало, макар да знае,
как трудно е да разберем човека -
не неговия дух, говорещ винаги
един универсален 
и чуван от епохите език,
а живия човек край нас.
И тази нежна медитация на младия ни дух,
която ни отказва от живота,
не е ли всъщност тя това небивало 
и вечно неосъществимо време?
Момичето не знае още отговора.  
Понякога един живот не стига 
да стигнем до внезапното прозрение, 
че има смисъл само онова, 
което става тук и в този свят.  
Бълнуваме. И аз бълнувах дълго.
Сънят ми срещаше се с други сънища
на други бълнуващи, бленуващи и сънни.
Така в един далечен сън се запознах
с това момиче.
За мен бе вече късно да се будя,
бях изсънувала докрай годините.
Ала изпитах жал за тази младост.  
И казах: не прахосвай артистично 
дните от живота, който може би 
в този свят единствено се дава.
Но то не чу. Отмина замечтано 
по онзи ден, когато глас отвъден 
ще го призове от небесата: 
на Хьолдерлин отвъдната съпруга.  
И аз видях: то беше тъй щастливо, 
че се запитах младостта ли жалех 
или завиждах на това огромно 
и толкова непоносимо щастие.