УЧИТЕЛИТЕ

Въоръжен до зъби,
целият в метал
и яхнал своя меч
пристига ученикът.
Той първо ще убива,
после ще се учи.
Учителят ще трябва да прости,
защото всеки идва варварин 
на този свят
и повечето като варвари
си заминават.
По-умният ще се смири,
защото той смирен е по природа.
Ще учи на отвъдните науки
потомците на своите мъчители
и техните деца,
ще чака
душата на народа си погубен
да се завърне чрез телата
на довчерашните врагове.
Не му е даден друг живот навярно.
Върху руини
покълва знанието на човека
и меч проправя вечно пътя
на науката.
Човечеството е съюз
на милиарди роби
минус няколко освободени –
ала тук 
за богове не става дума.
И, от тяхното отсъствие родено,
острието вечно пита:
За какво са боговете,
пророците, учителите за какво са?
За какво ли?
Щом душата на човека
смъкне земните доспехи,
някой трябва да я чака там,
пред сините,
отвъдни
университети.